сладко
[ˈslatko]
сладко значение:
1. (кулинария) Консервиран хранителен продукт, приготвен от цели или нарязани плодове, сварени в гъст захарен сироп.
2. (пряко) По начин, който доставя удоволствие или е приятен за сетивата (като наречие).
3. (пряко) Което има вкус на захар или мед (форма за ср.р. на прилагателното 'сладък').
- Ударение
- сла̀дко
- Част на речта
- съществително име, наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- слад-ко
- Род
- среден
- Мн. число
- сладка
Примери за използване на сладко
(кулинария)
- Баба приготви сладко от смокини.
- Поднасят палачинките със сладко от боровинки.
(пряко)
- Детето спеше сладко в люлката си.
- Те си бъбреха сладко на верандата.
(пряко)
- Това грозде е много сладко.
Как се пише сладко
Грешни изписвания: слатко
Пише се с д, въпреки че при изговор се обеззвучава до 'т'. Проверката се прави с форми, в които след съгласната има гласна: сладък, слада.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сладъкъ
Наследена от праславянската форма *soldъkъ, която е свързана с идеята за вкус (солен/сладък). В съвременния език е субстантивирано прилагателно в ролята на съществително (за десерта).
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашно сладко
- сладко от рози
- сладко сладко
Фразеологизми:
- горчиво ми е, та ми е сладко
- хапвам си сладко