Енциклопения на българския език

горчиво

[ɡorˈt͡ʃivo]

горчиво значение:

1. (сетива) По начин, който предизвиква усещане за горчив вкус.
2. (преносно) С чувство на мъка, обида, разочарование или разкаяние.
3. (традиции) Традиционен възглас на сватба, с който гостите подканят младоженците да се целунат (за да 'подсладят' виното).
Ударение
горчѝво
Част на речта
наречие, съществително име
Сричкоделение
гор-чи-во
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горчиво

(сетива)
  • Лекарството миришеше тежко и в устата стана горчиво.
  • Кафето беше приготвено горчиво, без захар.
(преносно)
  • Тя заплака горчиво след новината.
  • Той се разкая горчиво за постъпката си.
(традиции)
  • Всички гости станаха и започнаха да викат 'Горчиво!'.
  • След третото 'горчиво' младоженците се разсмяха.

Синоними на горчиво

Антоними на горчиво

Как се пише горчиво

Грешни изписвания: гурчиво, горчйво, горчиву
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, където гласната е под ударение, напр. гòрест (въпреки че коренът е исторически свързан, в съвременния език 'о'-то е неударено и се проверява по етимологичен принцип).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горчо
Произлиза от прилагателното 'горчив', което има общ корен с глагола 'горя' и съществителното 'горест' (мъка). Първоначалното значение е свързано с парещо усещане, преминало към вкусово и емоционално значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плача горчиво
  • съжалявам горчиво