Енциклопения на българския език

конфитюр

[konfiˈtʲur]

конфитюр значение:

1. (кулинария) Сладко плодово произведение, приготвено чрез варене на цели плодове или парченца плод в захарен сироп, обикновено с по-гъста консистенция от компот и по-запазени плодове от мармалад.
Ударение
конфитю̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-фи-тюр
Род
мъжки
Мн. число
конфитюри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конфитюр

(кулинария)
  • Намаза филията с конфитюр от ягоди.
  • Баба приготви конфитюр от кайсии за зимата.

Синоними на конфитюр

Как се пише конфитюр

Грешни изписвания: конфетюр, конфитур, комфитюр
Думата се пише с и във втората сричка и завършва на -юр.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:confiture
Заемка от френски език. Произлиза от глагола confire (запазвам, консервирам), който е от латинското conficere (приготвям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блокче конфитюр
  • ягодов конфитюр
  • филия с конфитюр
конфитюр : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник