Енциклопения на българския език

приятно

[priˈjatno]
Ударение
прия̀тно
Част на речта
наречие, предикативна слово
Сричкоделение
при-ят-но
Докладвай грешка в описанието

Как се пише приятно

Грешни изписвания: прятно, преятно, приатно
Думата се пише с я (променливо я), тъй като в сродни форми се запазва или преминава в 'е' (напр. приет), но тук коренът е свързан с приятел, приязън.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:prijati
Произлиза от старобългарския глагол 'приятъ' (приемам, харесвам) и корена 'prijati', свързан с обич и благоразположение. Сродна със санскритското 'priya' (мил, любим).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятно ми е
  • приятно прекарване
  • мирише приятно
  • изглежда приятно
Фразеологизми:
  • съчетавам полезното с приятното