Енциклопения на българския език

умилно

[uˈmiɫno]

умилно значение:

1. (пряко) С израз на нежност, трогателност или с чувство на умиление; по начин, който буди симпатия и разнежване.
2. (преносно) Молещо, с надежда за съжаление или милост.
Ударение
ум̀илно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
у-мил-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умилно

(пряко)
  • Детето гледаше умилно към майка си.
  • Кученцето помаха умилно с опашка.
(преносно)
  • Той се примоли умилно за прошка.

Как се пише умилно

Грешни изписвания: омилно, умйлно, умилну

Думата започва с у-, тъй като е образувана с представка у- пред корена (сравни: умилявам, умиление).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милъ
Образувано от прилагателното 'умилен', което произлиза от глагола 'умилявам'/'милея', базиран на общославянския корен за 'мил'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам умилно
  • умилно изражение
  • говоря умилно
умилно : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник