Енциклопения на българския език

славословие

[slɐvoˈslɔviɛ]

славословие значение:

1. (религия) Кратка молитва или химн за прослава на Бога (напр. 'Слава на Отца и Сина...').
2. (преносно / иронично) Прекалено, често неискрено възхваляване на някого; ласкателство.
Ударение
славосло̀вие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сла-во-сло-ви-е
Род
среден
Мн. число
славословия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на славословие

(религия)
  • Свещеникът завърши литургията с тържествено славословие.
  • Великото славословие се пее по време на утренята.
(преносно / иронично)
  • Всички тези славословия по адрес на директора имаха за цел само едно – повишение.
  • Омръзнаха ми празните славословия на политиците.

Антоними на славословие

Как се пише славословие

Сложна дума със съединителна гласна о. Пише се слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слава + слово
Калка от гръцката дума 'doxologia' (доксология). Съставена от основите за 'слава' и 'дума/слово'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • велико славословие
  • изливам славословия
славословие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник