Енциклопения на българския език

химн

[ximn]

химн значение:

1. (пряко) Тържествена песен, приета като символ на държавно, революционно, военно или друго единство.
2. (религия) Църковно песнопение, съдържащо молитва или възхвала към Бога.
3. (преносно) Възторжена възхвала на някого или нещо в поетична форма.
Ударение
хи'мн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
химн
Род
мъжки
Мн. число
химни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на химн

(пряко)
  • Националният химн на България прозвуча в залата.
  • Футболистите пяха химна с ръка на сърцето.
(религия)
  • Хорът изпълни древен византийски химн.
(преносно)
  • Това стихотворение е истински химн на любовта.

Антоними на химн

Как се пише химн

Грешни изписвания: химън, хним, хймн

Думата се пише химн (едносрична). Често допускана грешка е вмъкването на 'ъ' между 'м' и 'н' поради сонорността на съгласните.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:hýmnos
Заета чрез латинската дума hymnus. Първоначално означава 'песен на възхвала' в чест на богове или герои в Древна Гърция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • национален химн
  • държавен химн
  • църковен химн
  • изправям се на химна