порицание
[porit͡sˈaniɛ]
порицание значение:
1. (общо) Изразяване на неодобрение, осъждане на нечия постъпка или поведение чрез думи.
2. (административно/право) Официално наказание (дисциплинарно или обществено), изразяващо се в публично неодобрение.
- Ударение
- порица́ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- порицания
Примери за използване на порицание
(общо)
- Тя го погледна с нямо порицание.
- Постъпката му заслужава всеобщо порицание.
(административно/право)
- Служителят получи наказание „порицание“ за системни закъснения.
- Съдът наложи обществено порицание.
Как се пише порицание
Коренът се пише с о (порицавам). Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порицати
От глагола 'порицавам', който произлиза от корена *rek-/*rok- (говоря), свързан с 'река' (казвам). Първоначалното значение е 'говорене против някого'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обществено порицание
- строго порицание
- заслужавам порицание
Популярни търсения и запитвания за порицание
какво е порицание, порицание или порицанийе, порицание или пурицание, порицание или порйцание, порицание или порицъние, порицание или порицанйе, порицанийе или пурицание, порицанийе или порйцание, порицанийе или порицъние, порицанийе или порицанйе, пурицание или порйцание, пурицание или порицъние, пурицание или порицанйе, порйцание или порицъние, порйцание или порицанйе, порицъние или порицанйе