Енциклопения на българския език

възхваляване

[vɐsxvɐˈʎavɐnɛ]

възхваляване значение:

1. (общо) Действието да се хвали някого или нещо много силно; изказване на големи похвали, прослава.
Ударение
възхваля̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-хва-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
възхвалявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възхваляване

(общо)
  • Прекаленото възхваляване на лидера е характерно за авторитарните режими.
  • Критикът написа статия, посветена на възхваляването на новия роман.

Синоними на възхваляване

Антоними на възхваляване

Как се пише възхваляване

Пише се с з в представката (въз-), въпреки обеззвучаването пред 'х'. Глаголната наставка е -явам.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:хвала
Образувано от глагола 'възхвалявам', съставен от представка 'въз-' (усилване) и корен 'хвала' (похвала, слава).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкритично възхваляване