Енциклопения на българския език

панегирик

[panɛˈgirik]

панегирик значение:

1. (литература / история) Тържествено слово или литературно произведение, възхваляващо някого или нещо (обикновено владетел, герой или светец).
2. (преносно / иронично) Прекалена, неестествена и ласкателна похвала.
Ударение
панегѝрик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-не-ги-рик
Род
мъжки
Мн. число
панегирици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на панегирик

(литература / история)
  • Придворният поет написа дълъг панегирик за царя след победата.
(преносно / иронично)
  • Статията беше по-скоро панегирик за спонсора, отколкото обективен анализ.

Синоними на панегирик

Антоними на панегирик

Как се пише панегирик

Думата следва гръцкия си първообраз. Пише се с е във втората сричка и с и в третата и четвъртата сричка.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:panēgyrikos
От старогръцки 'panēgyrikos' (тържествена реч пред цялото народно събрание), произлизащо от 'pan' (всички) и 'agyris' (събиране, площад).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пиша панегирик
  • хвалебствен панегирик