Енциклопения на българския език

популярност

[popuˈlʲarnost]

популярност значение:

1. (пряко) Качеството да бъдеш известен, харесван и признат сред широк кръг от хора.
2. (свойства) Достъпност и понятност на изложение (напр. на книга, теория) за широката публика.
Ударение
популя̀рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-пу-ляр-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на популярност

(пряко)
  • Певицата се радва на огромна популярност сред младежите.
  • Популярността на тази социална мрежа спада.
(свойства)
  • Лекцията се отличаваше с популярност и яснота.

Как се пише популярност

Съществителното е образувано от прилагателното популярен и наставката -ост за абстрактни съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:popularis
От латинското 'populus' (народ). Означава качество на нещо, което е народно, общодостъпно или харесвано от мнозина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • световна популярност
  • евтина популярност
  • набирам популярност