прочутост
[prot͡ʃuˈtɔst]
прочутост значение:
1. (абстрактно) Състоянието да бъдеш широко известен; слава.
- Ударение
- прочу'тост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-чу-тост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на прочутост
(абстрактно)
- Нейната прочутост се носеше далеч извън пределите на страната.
- Той не търсеше прочутост, а признание за труда си.
Синоними на прочутост
Антоними на прочутост
Как се пише прочутост
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прочут
Съществително, образувано от миналото страдателно причастие 'прочут' (от глагола 'прочуя се') с наставката '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- световна прочутост