Енциклопения на българския език

скимтене

[skimˈtɛnɛ]

скимтене значение:

1. (общо) Издаване на тихи, жални, провлачени звуци (обикновено от животно или малко дете) поради болка, страх или нетърпение.
Ударение
скимтѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ским-те-не
Род
среден
Мн. число
скимтения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скимтене

(общо)
  • От колибата се чуваше жалостиво скимтене на кученце.
  • Скимтенето на детето премина в силен плач.

Синоними на скимтене

Антоними на скимтене

Как се пише скимтене

Грешни изписвания: скимтете, скемтене, скймтене
Думата е отглаголно съществително на -ене (от глаголи от II спрежение, като скимтя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скимтя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'скимтя' и наставката '-ене'. Глаголът е звукоподражателен (ономатопея).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тихо скимтене
  • жалостно скимтене