рева
[rɛˈvɤ]
рева значение:
1. (биология) Издавам силен, протяжен и груб гърлен звук (за животни като лъв, мечка, говедо, магаре).
2. (пряко) Плача силно, гласно и неудържимо (за човек).
3. (преносно) Издавам силен, бучащ звук (за природни стихии, машини или сирени).
- Ударение
- ревà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ре-ва
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изрева
Примери за използване на рева
(биология)
- Лъвът рева цяла нощ в клетката си.
- Кравите реват, когато са гладни.
(пряко)
- Детето рева безутешно, когато си изгуби играчката.
- Недей да ревеш за глупости.
(преносно)
- Вън вятърът ревеше в комина.
- Сирените на линейките реват по булеварда.
Как се пише рева
Грешни изписвания: рива
Думата се пише с е в корена (проверка с 'рев').
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*revǫ / *ryti
Старинна звукоподражателна основа. Сродна с латинското 'rumor' (шум) и староиндийското 'rauti' (реве). В старобългарския език – 'рютн'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рева с глас
- рева като магаре
Фразеологизми:
- рева като карпатски вълк
- рева срещу течението