ръмжене
[rɐmˈʒɛnɛ]
ръмжене значение:
1. (зоология) Издаване на заплашителен, нисък и гърлен звук от животно (обикновено куче, вълк, мечка), често придружено с оголване на зъби.
2. (преносно) Говорене с недоволен, сърдит или груб тон; мърморене.
- Ударение
- ръмжѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ръм-же-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ръмжения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на ръмжене
(зоология)
- От храстите се чу глухо ръмжене, което ни накара да замръзнем.
- Кучето посрещна непознатия със зловещо ръмжене.
(преносно)
- Вместо отговор получих само едно сърдито ръмжене от колегата си.
- Той прие критиката с тихо ръмжене под нос.
Антоними на ръмжене
Как се пише ръмжене
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*rъmъ
Звукоподражателен (ономатопеичен) произход, свързан с имитация на нисък, гърлен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо ръмжене
- заплашително ръмжене
- тихо ръмжене