квичене
[kviˈt͡ʃɛnɛ]
квичене значение:
1. (Пряко) Издаване на остри, пискливи звуци (характерни за свиня).
2. (Разговорно) Неприятно, пискливо викане или оплакване от страна на човек.
- Ударение
- квичѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кви-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- квичения (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на квичене
(Пряко)
- От кочината се чуваше силно квичене.
- Квиченето на подплашеното животно стресна конете.
(Разговорно)
- Спри с това квичене и кажи ясно какво искаш.
- Пеенето му повече приличаше на квичене.
Как се пише квичене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:квича
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'квича'. Коренът има звукоподражателен характер.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свинско квичене
- жалостиво квичене