хленчене
[ˈxlɛnt͡ʃɛnɛ]
хленчене значение:
1. (пряко) Издаване на жални, плачливи звуци; тихо и досадно плачене.
2. (преносно) Досадно оплакване от положението, изразяване на недоволство с плачлив тон.
- Ударение
- хлѐнчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хлен-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- хленчения
Примери за използване на хленчене
(пряко)
- Хленченето на детето изнерви всички в стаята.
- Чуваше се само тихо хленчене от ъгъла.
(преносно)
- Спри с това постоянно хленчене и вземи мерки!
- Неговото хленчене за ниската заплата стана пословично.
Как се пише хленчене
Грешни изписвания: хленчване
Думата е отглаголно съществително на -ене, образувано от глагола хленча.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хленча
Отглаголно съществително от глагола 'хленча'. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянно хленчене
- жално хленчене