сказка
[ˈskaskɐ]
сказка значение:
1. (образование/култура) Популярна публична лекция или беседа по научен, политически или културен въпрос (остаряла или официална употреба).
2. (разговорно/диалектно) Разказ, история (понякога с измислен характер).
- Ударение
- ска'зка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сказ-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- сказки
Примери за използване на сказка
(образование/култура)
- Професорът изнесе интересна сказка за произхода на вселената в читалището.
- Вечерта беше организирана литературна сказка.
(разговорно/диалектно)
- Не ми разправяй тия сказки.
- Това звучи като някоя стара сказка.
Как се пише сказка
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:сказка
Заета от руски език през Възраждането. В руския означава 'приказка', но в българския се утвърждава със значение на публичен доклад или беседа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- научна сказка
- държа сказка
- изнасям сказка