Енциклопения на българския език

лекция

[ˈlɛkt͡sijɐ]

лекция значение:

1. (образование) Устно изложение на учебен материал или научна тема пред аудитория (обикновено във висше учебно заведение).
2. (преносно) Строго мъмрене, наставление или поучение.
Ударение
лѐкция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лек-ци-я
Род
женски
Мн. число
лекции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лекция

(образование)
  • Професорът изнесе интересна лекция по квантова физика.
  • Студентите редовно посещават лекциите през семестъра.
(преносно)
  • Баща му му дръпна една дълга лекция за поведението в училище.
  • Не ми чети лекции, знам какво правя!

Как се пише лекция

Грешни изписвания: лекци, лекцйя, легция

Думата завършва на -ия. При членуване се запазва йотo: лекцията.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:lectio
От латинското 'lectio' (четене), през немски 'Lektion' или руски 'лекция'. Първоначално е означавало четене на глас на текст пред аудитория.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чета лекция
  • изнасям лекция
  • посещавам лекция
  • академична лекция
Фразеологизми:
  • чета лекция (на някого)