истина
[ˈistinɐ]
истина значение:
1. (философия и логика) Съответствие на знанието, твърдението или представата с обективната действителност; факт, който не подлежи на съмнение.
2. (разговорно) Твърдение, което е вярно; нещо, което не е лъжа.
- Ударение
- ѝстина
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ис-ти-на
- Род
- женски
- Мн. число
- истини
Примери за използване на истина
(философия и логика)
- Науката се стреми към откриването на обективната истина.
- В спора се ражда истината.
(разговорно)
- Кажи ми истината, къде беше снощи?
- Тя научи горчивата истина за миналото му.
Синоними на истина
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*istina
От праславянското '*istina', произлизащо от '*istъ' (истински, същ). Сродна със старобългарското 'истъ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голата истина
- свята истина
- казвам истината
Фразеологизми:
- гледам истината в очите
- азбучна истина