Енциклопения на българския език

беседа

[bɛˈsɛdɐ]

беседа значение:

1. (общо) Спокоен разговор, обсъждане на някаква тема между двама или повече души.
2. (образование) Публично изказване, лекция или доклад на достъпен език по определен въпрос, често с образователна цел.
Ударение
бесѐда
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-се-да
Род
женски
Мн. число
беседи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на беседа

(общо)
  • Прекарахме вечерта в приятелска беседа.
  • Старците се бяха събрали на сладка беседа пред къщата.
(образование)
  • Лекарят изнесе здравна беседа пред учениците.
  • В читалището се проведе беседа за народните будители.

Антоними на беседа

Как се пише беседа

Грешни изписвания: бесдеда
Думата се пише с две е-та.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бесѣда
Произлиза от старобългарската дума бесѣда. Смята се, че е съчетание от *bez- (без) и *sěda (сядане), или свързано с корена за 'говорене'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изнасям беседа
  • другарска беседа
  • духовна беседа

Популярни търсения и запитвания за беседа