Енциклопения на българския език

измислица

[izˈmislit͡sɐ]

измислица значение:

1. (общо) Нещо, което е плод на въображението и не отговаря на действителността; неистина.
2. (литература / изкуство) Художествена измислица – елемент в произведение на изкуството, създаден от автора, без да има документален аналог.
Ударение
измѝслица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-мис-ли-ца
Род
женски
Мн. число
измислици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измислица

(общо)
  • Историята за призрака в замъка се оказа пълна измислица.
  • Не вярвай на тези измислици.
(литература / изкуство)
  • Романът е смесица от исторически факти и авторова измислица.

Как се пише измислица

Думата се пише със с, тъй като произлиза от глагола измисля, а не *измишля.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:измисля
Дериват от глагола *измисля* (създавам нещо в ума си). Коренът *мисъл* е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чиста измислица
  • художествена измислица
  • пълна измислица
измислица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник