сирена
[siˈrɛna]
сирена значение:
1. (митология) Митично морско същество с глава и тяло на жена и опашка на риба (или тяло на птица в по-ранните митове), което омайва моряците с пеенето си и ги погубва.
2. (техника) Уред за издаване на силни, остри и продължителни звукови сигнали, използвани за предупреждение или аларма.
3. (зоология) Представител на разред водни бозайници (Sirenia), включващ дюгоните и ламантините.
- Ударение
- сирѐна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- си-ре-на
- Род
- женски
- Мн. число
- сирени
Примери за използване на сирена
(митология)
- Одисей наредил да го привържат към мачтата, за да чуе песента на сирените, без да пострада.
(техника)
- Полицейската сирена огласи целия квартал.
- В 12:00 часа на 2 юни звучат сирените в памет на Ботев.
(зоология)
- Сирените са растителноядни морски бозайници, живеещи в плитки води.
Синоними на сирена
Как се пише сирена
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Seirēn
От старогръцки *Σειρήν* (Seirēn) – митично същество. Значението за звуков сигнал се развива по-късно (през френски *sirène*) заради асоциацията със силния глас.
Употреба
Чести словосъчетания:
- линейка със сирена
- въздушна сирена
- песента на сирените
Фразеологизми:
- песента на сирените