Енциклопения на българския език

русалка

[ruˈsaɫkɐ]

русалка значение:

1. (митология) В славянската митология: женско фантастично същество, което живее във водите (реки и езера) или горите, често представяно с дълга коса и рибена опашка (в по-късните западни влияния) или човешки крака (в автентичния фолклор).
Ударение
руса̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-сал-ка
Род
женски
Мн. число
русалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на русалка

(митология)
  • Според легендата, русалките излизат на брега нощем и танцуват самодивски хора.
  • Рибарите се страхуваха, че песента на русалката ще ги подмами към дъното.

Синоними на русалка

Как се пише русалка

Грешни изписвания: росалка, русълка
Думата се пише с 'у' в първата сричка.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:rusalija
Произлиза от старославянската традиция, свързана с празника *Русалии* (ден на розите), който от своя страна има корени в латинския празник *Rosalia*. В славянския фолклор терминът се затвърждава за женски митични същества.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морска русалка
  • малката русалка