свирка
[ˈsvirkɐ]
свирка значение:
1. (музика) Прост народен духов музикален инструмент под формата на цев с дупки; пищялка.
2. (спорт/техника) Малък уред, който при надуване издава остър, писклив звук, използван за сигнализация.
3. (жаргон) Вулгарно название за орален секс (фелацио).
- Ударение
- свѝрка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свир-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- свирки
Примери за използване на свирка
(музика)
- Овчарят извади медна свирка и засвири тъжна мелодия.
(спорт/техника)
- Съдията наду свирката за край на мача.
- Полицаят използва свирка, за да регулира движението.
(жаргон)
- Използването на думата в този смисъл е неприемливо в официална обстановка.
Синоними на свирка
Как се пише свирка
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свирати
Произлиза от глагола 'свиря'. Коренът е общославянски, свързан със звукоподражание на свистене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съдийска свирка
- дървена свирка
Фразеологизми:
- играя по свирката (на някого)
- правя се на ощипана госпожица (непряка връзка, но често в контекст на преструвки)
- последна дупка на кавала (свързано с инструмент)