самодива
[sɐmoˈdivɐ]
- Ударение
- самодѝва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-ди-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- самодиви
Как се пише самодива
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:sam + diva
Старобългарска дума. Съставена от 'само' (сам) и 'дива' (богиня, дива). Думата 'дива' е свързана с индоевропейския корен *deywos (бог, небесен). В българския фолклор етимологията често се преосмисля като 'дива, живееща сама'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самодивско хоро
- самодивско цвете