Енциклопения на българския език

аларма

[ɐˈlarmɐ]

аларма значение:

1. (военно дело / сигурност) Сигнал за опасност, тревога или нападение; предупреждение за бедствие.
2. (техника) Устройство или механизъм за звуково или светлинно сигнализиране (против кражби, за събуждане и др.).
3. (разговорно) Смут, суматоха, вдигане на шум около нещо.
Ударение
ала'рма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-лар-ма
Род
женски
Мн. число
аларми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на аларма

(военно дело / сигурност)
  • Войниците реагираха мигновено при подадената аларма.
  • В града прозвуча въздушна аларма.
(техника)
  • Забравих да включа алармата на колата.
  • Алармата на телефона ме събуди в шест.
(разговорно)
  • Вдигна се голяма аларма за нищо.
  • Защо вдигаш такава аларма?

Антоними на аларма

Как се пише аларма

Грешни изписвания: алърма

Правописът на думата не съдържа особени трудности и следва фонетичния принцип.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:all'arme
От италианския израз *all'arme* („на оръжие!“), преминало през френски (*alarme*) и немски (*Alarm*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фалшива аларма
  • аларма за пожар
  • вдигам аларма
Фразеологизми:
  • бием аларма

Популярни търсения и запитвания за аларма