себеотричане

[sɛbɛotriˈt͡ʃanɛ]

себеотричане значение:

1. (етика/психология) Доброволен отказ от собствени интереси, желания или облаги в името на по-висша цел, идея или в полза на други хора; висша форма на саможертва.

Ударение: себеотрѝчане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: се-бе-от-ри-ча-не
Род: среден
Мн. число: себеотричания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на себеотричане

(етика/психология)

Той се грижеше за болните с невероятно себеотричане.
Себеотричането на майката впечатли всички лекари.

Синоними на себеотричане

саможертва, самоотверженост, алтруизъм, себеотрицание

Антоними на себеотричане

егоизъм, себелюбие, користолюбие

Как се пише себеотричане

Грешни изписвания: себеутричане, себе отричане, себеотрйчане, себеотричъне

Думата е сложно съществително име и се пише слято. Втората съставна част започва с о (от отричам), а не с у.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:себе + отричам

Сложна дума, образувана от възвратното местоимение 'себе' и отглаголното съществително 'отричане'. Калка на чужди термини за саможертва (напр. немски 'Selbstverleugnung').

Употреба

Чести словосъчетания:

работя със себеотричане
пример за себеотричане
граничещ със себеотричане

себеотричане