Енциклопения на българския език

себеотрицание

[sɛbɛotrit͡saniɛ]

себеотрицание значение:

1. (пряко) Готовност да се пожертват личните интереси, желания и потребности в името на висша цел, идея или в полза на други хора.
Ударение
себеотрица̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-бе-от-ри-ца-ни-е
Род
среден
Мн. число
себеотрицания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на себеотрицание

(пряко)
  • Майчиното себеотрицание е пример за безгранична любов.
  • Той работеше със себеотрицание за възстановяването на храма.

Антоними на себеотрицание

Как се пише себеотрицание

Думата е сложна и се пише слято. Втората съставка 'отрицание' следва правописа на корена с 'и' (от старобълг. 'отрицати'), а не 'отричане', което е сродна, но различна форма.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:себе + отричане
Сложна съставна дума, образувана от възвратното местоимение 'себе' и отглаголното съществително 'отрицание' (от старобългарски 'отрицати'). Вероятно калка (буквален превод) на чужди образци (срв. руски 'самоотрицание').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • граничещ със себеотрицание
  • пълно себеотрицание
  • проявявам себеотрицание
себеотрицание : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник