користолюбие
[koristoʎuˈbiɛ]
користолюбие значение:
1. (пряко) Стремеж към лична облага, печалба или материална изгода; алчност.
- Ударение
- користолю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-рис-то-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (abstract)
Примери за използване на користолюбие
(пряко)
- Неговото користолюбие му попречи да види истинските ценности в живота.
- Всичките му действия бяха продиктувани от чисто користолюбие.
Синоними на користолюбие
Антоними на користолюбие
Как се пише користолюбие
Грешни изписвания: користалюбие, користолюбие, куристолюбие, корйстолюбие, користулюбие, користолюбйе
Думата е сложна и съединителната гласна е о (корист-о-любие). Пише се с ю.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корист + любов
Сложна съставна дума, образувана от съществителното 'корист' (печалба, полза) и коренът на 'любов', 'любя'. Калка или директно образувание по модела на сродни славянски думи, изразяващо любов към печалбата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болно користолюбие
- проява на користолюбие
- води ме користолюбие
Популярни търсения и запитвания за користолюбие
какво е користолюбие, користолюбие или користалюбие, користолюбие или куристолюбие, користолюбие или корйстолюбие, користолюбие или користулюбие, користолюбие или користолюбйе, користалюбие или куристолюбие, користалюбие или корйстолюбие, користалюбие или користулюбие, користалюбие или користолюбйе, куристолюбие или корйстолюбие, куристолюбие или користулюбие, куристолюбие или користолюбйе, корйстолюбие или користулюбие, корйстолюбие или користолюбйе, користулюбие или користолюбйе