себелюбие
[sɛbɛˈʎubiɛ]
себелюбие значение:
1. (психология) Прекомерна любов към самия себе си; поставяне на личните интереси и желания над тези на другите.
- Ударение
- себелю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на себелюбие
(психология)
- Неговото болезнено себелюбие му пречеше да създаде истински приятелства.
- Себелюбието често заслепява човека за нуждите на околните.
Синоними на себелюбие
Антоними на себелюбие
Как се пише себелюбие
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + любие
Калка (буквален превод по състав) на гръцкото *philautia* или западноевропейски аналози (self-love). Съставена от *себе* и корена *люб-*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болезнено себелюбие
- накърнено себелюбие