святост

[ˈsvʲatɔst]

святост значение:

1. (религия) Качество или състояние на някой, който е свят; непорочност, божествена чистота.

2. (преносно) Изключително дълбока почит и ненакърнимост на нещо.

Ударение: свя̀тост
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: свя-тост
Род: женски
Мн. число: няма (abstract noun)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на святост

(религия)

Ореолът символизира неговата святост.

(преносно)

Святостта на семейните връзки е основна ценност за него.

Синоними на святост

свещеност, праведност, безгреховност, ненакърнимост, сакралност

Антоними на святост

греховност, порочност

Как се пише святост

Грешни изписвания: светост, святуст

Прилага се правилото за променливото Я. Тъй като 'я' е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (о), се пише я (свя-тост). В сродни думи като 'светия' преминава в 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:свѧтъ

Произлиза от прилагателното 'свят' (holy) + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е общославянски *svętъ, означаващ 'могъщ', 'нарастващ', впоследствие придобил религиозно значение.

Употреба

Чести словосъчетания:

ореол на святост
усещане за святост