светост

[svɛˈtɔst]

светост значение:

1. (религия) Висше религиозно-нравствено състояние на духовна чистота, непорочност и отдаденост на Бога.

2. (църковен етикет) Титла или обръщение към висши духовници (патриарси, папи).

Ударение: свето̀ст
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: све-тост
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на светост

(религия)

Житието му е пример за истинска светост и смирение.
Ореолът е символ на неговата светост.

(църковен етикет)

Негово Светост Патриархът отслужи тържествена литургия.

Синоними на светост

святост, праведност, непорочност

Антоними на светост

греховност, порочност

Как се пише светост

Грешни изписвания: святост, светуст

Дублетна форма със 'святост', но в титли (Негово Светост) се използва предимно формата с е. Променливото 'я' преминава в 'е', когато не е под ударение или в определени словоформи, но тук е въпрос на книжовна традиция.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:свѧтъ

Наследствена дума от старобългарски (свѧтость), образувана от прилагателното 'свят' (holy) и наставката за качество '-ост'. Коренът е общославянски *svętъ, свързан с понятието за светлина и мощ.

Употреба

Чести словосъчетания:

Негово Светост
аромат на светост