Енциклопения на българския език

праведност

[ˈpravɛdnost]

праведност значение:

1. (религия/етика) Качеството на човек, който живее безгрешно, спазва строго моралните и религиозните закони; висока нравственост.
Ударение
пра̀ведност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пра-вед-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на праведност

(религия/етика)
  • Той беше известен със своята праведност и милосърдие към бедните.
  • Пътят на праведността е труден и изпълнен с изпитания.

Антоними на праведност

Как се пише праведност

Пише се с е (праведен), а не с 'и'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьдънъ
Наследство от старобългарската лексика. От 'правда' (истина, закон) + суфикс '-ен' за прилагателно, субстантивирано с '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • път на праведност
  • пример за праведност