Енциклопения на българския език

ненакърнимост

[nɛnɐkɐrˈnimost]

ненакърнимост значение:

1. (право/етика) Качество на нещо, което не може или не бива да бъде нарушавано, повреждано или осквернявано; неприкосновеност.
Ударение
ненакърнѝмост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-на-кър-ни-мост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ненакърнимост

(право/етика)
  • Конституцията гарантира ненакърнимостта на личната кореспонденция.
  • Териториалната ненакърнимост на страната е основен приоритет.

Синоними на ненакърнимост

Антоними на ненакърнимост

Как се пише ненакърнимост

Думата се пише слято. Завършва на наставката -ост (за абстрактни съществителни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кърня
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'ненакърним'. Коренът е свързан със стария глагол 'кърня' (чупя, повреждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • териториална ненакърнимост
  • ненакърнимост на границите
ненакърнимост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник