свършек

[ˈsvɤrʃɛk]

свършек значение:

1. (пряко) Крайният момент на действие, събитие или период от време; край, финал.

2. (религия) Краят на света (в библейски смисъл).

Ударение: свъ̀ршек
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: свър-шек
Род: мъжки
Мн. число: свършеци

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свършек

(пряко)

Наближаваше свършекът на годината.
Това беше безславен свършек на една велика империя.

(религия)

Мнозина пророкуваха свършека на света.
До свършека на вековете.

Синоними на свършек

край, завършек, финал, приключване, апокалипсис

Антоними на свършек

начало, започване, сътворение

Как се пише свършек

Грешни изписвания: свършък, свършик, сваршек

Думата завършва на -ек (подвижно е, което изпада в членуваната форма: свършека, но свършъкът е неправилно, правилно е формата да запази гласната или да се промени според морфологичния модел, но тук става въпрос за суфикс -ек).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:свърша

От глагола 'свърша' + наставка '-ек'.

Употреба

Чести словосъчетания:

свършек на света
свършек на деня