своенравие
[svoɛnˈraviɛ]
своенравие значение:
1. (характер) Качество на човек, който постъпва според собствените си прищевки и не се съобразява с другите; инат, капризност.
- Ударение
- своенра'вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сво-ен-ра-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- своенравия
Примери за използване на своенравие
(характер)
- Неговото своенравие му попречи да задържи приятелите си.
- Тя проявяваше невероятно своенравие и отказваше да следва правилата.
Синоними на своенравие
Антоними на своенравие
Как се пише своенравие
Думата се пише с 'е' (своенравие) като съединителна гласна между 'свой' (основа сво-) и 'нрав'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свой + нрав
Сложна дума, съставена от местоимението 'свой' и съществителното 'нрав' (характер), с наставка -ие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам своенравие
- женско своенравие
Популярни търсения и запитвания за своенравие
какво е своенравие, своенравие или своиравие, своенравие или своинравие, своенравие или свуенравие, своенравие или своенръвие, своенравие или своенравйе, своиравие или своинравие, своиравие или свуенравие, своиравие или своенръвие, своиравие или своенравйе, своинравие или свуенравие, своинравие или своенръвие, своинравие или своенравйе, свуенравие или своенръвие, свуенравие или своенравйе, своенръвие или своенравйе