опърничавост
[oˈpɤrnit͡ʃavost]
опърничавост значение:
1. (характерология) Качество на човек, който е прекалено упорит, своенравен, инатлив и трудно се подчинява на чужда воля.
- Ударение
- опъ̀рничавост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пър-ни-ча-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на опърничавост
(характерология)
- Старческата му опърничавост затрудняваше близките му.
Синоними на опърничавост
Антоними на опърничавост
Как се пише опърничавост
Коренната гласна е ъ (опърничав), а не 'а'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пърна
Произлиза от 'опърничав', което вероятно се свързва с диалектния глагол 'пърна' (ритам назад, дърпам се) или 'пържа', носещо смисъл на лют, раздразнителен нрав.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прословута опърничавост
- детска опърничавост
Популярни търсения и запитвания за опърничавост
какво е опърничавост, опърничавост или опарничавост, опърничавост или упърничавост, опърничавост или опърнйчавост, опърничавост или опърничъвост, опърничавост или опърничавуст, опарничавост или упърничавост, опарничавост или опърнйчавост, опарничавост или опърничъвост, опарничавост или опърничавуст, упърничавост или опърнйчавост, упърничавост или опърничъвост, упърничавост или опърничавуст, опърнйчавост или опърничъвост, опърнйчавост или опърничавуст, опърничъвост или опърничавуст