Енциклопения на българския език

сговорчивост

[zɡoˈvɔrt͡ʃivost]

сговорчивост значение:

1. (пряко) Качество на човек, който лесно се съгласява, отстъпва и постига разбирателство с другите; отстъпчивост.
Ударение
сгово̀рчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сго-вор-чи-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сговорчивост

(пряко)
  • Благодарение на неговата сговорчивост преговорите приключиха успешно.
  • Тя прояви неочаквана сговорчивост по спорния въпрос.

Как се пише сговорчивост

Думата започва с представа с-, въпреки че пред звучната съгласна 'г' се чува 'з'. Това е случай на асимилация по звучност, но правописът запазва морфологичния строеж на думата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сговор
Произлиза от съществителното 'сговор' (разбирателство, съгласие) и наставката за качество '-ивост'. Коренът е свързан с глагола 'говоря'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа сговорчивост
  • проявявам сговорчивост
сговорчивост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник