Енциклопения на българския език

твърдоглавие

[tvɐrdo'glavie]

твърдоглавие значение:

1. (характерология) Качество на човек, който държи упорито на своето мнение или решение, дори когато то е погрешно; инат, неотстъпчивост.
Ударение
твърдогла̀вие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
твър-до-гла-ви-е
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на твърдоглавие

(характерология)
  • Поради пословичното си твърдоглавие той отказа да приеме добрия съвет на приятелите си.

Синоними на твърдоглавие

Антоними на твърдоглавие

Как се пише твърдоглавие

Пише се слято като сложна дума със съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:твърд + глава
Сложна дума от 'твърд' и 'глава' със съединителна гласна 'о' и наставка '-ие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пословично твърдоглавие
  • проявявам твърдоглавие