Енциклопения на българския език

покорност

[poˈkornost]

покорност значение:

1. (пряко) Качество или поведение на човек, който се подчинява безропотно; липса на съпротива.
Ударение
поко́рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-кор-ност
Род
женски
Мн. число
покорности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покорност

(пряко)
  • В погледа ѝ се четеше безкрайна покорност.
  • Робите бяха принудени към пълна покорност пред господарите си.

Синоними на покорност

Антоними на покорност

Как се пише покорност

Думата завършва на -ст. При изговор 'т' може да не се чува ясно, но правописно е задължително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покоръ
От корена 'кор' (карам се, укорявам) с префикс 'по-'. Първоначално значение свързано с приемане на укор, подчинение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сляпа покорност
  • пълна покорност
  • знак на покорност
Фразеологизми:
  • верен до покорност