Енциклопения на българския език

свобода

[svoboˈda]

свобода значение:

1. (философия/политика) Състояние на независимост, липса на принуда и възможност за самостоятелни действия и избор.
2. (всекидневие) Липса на ограничения или ангажименти в даден момент.
Ударение
свобода̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сво-бо-да
Род
женски
Мн. число
свободи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свобода

(философия/политика)
  • Борбата за национална свобода продължи десетилетия.
  • Всеки човек има право на свобода на словото.
(всекидневие)
  • Имам пълна свобода да решавам как да прекарам деня си.
  • Дадоха ми свобода на действие по проекта.

Как се пише свобода

Грешни изписвания: слобода, Свубода, Свобуда
Правилната форма е с в – 'свобода'. Формата 'слобода' е диалектна или архаична.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свобода
Общославянска дума, сродна със 'свой'. Първоначалното значение е свързано с принадлежност към своя род/племе (имащи права), за разлика от робите или чужденците.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свобода на словото
  • лична свобода
  • излизам на свобода
Фразеологизми:
  • давам свобода на чувствата си
свобода : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник