Енциклопения на българския език

ограничение

[oɡrɐniˈt͡ʃɛniɛ]

ограничение значение:

1. (общо) Мярка, правило или обстоятелство, което поставя предели, спира или намалява възможността за действие или развитие.
2. (психология) Липса на широта в мисленето или способностите; ограниченост.
Ударение
ограничѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-гра-ни-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
ограничения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ограничение

(общо)
  • Въведени са нови ограничения на скоростта по магистралата.
  • Бюджетните ограничения не позволиха завършването на проекта.
(психология)
  • Той прояви известно умствено ограничение при решаването на задачата.

Антоними на ограничение

Как се пише ограничение

Пише се с двойно н само в случаите, когато наставката е -енн- (напр. 'ограниченност' в руски, но в български е 'ограниченост' с едно 'н'). Самата дума 'ограничение' се пише с едно н.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:огранича
Отглаголно съществително от 'огранича', което идва от 'граница'. Коренът е свързан с отделяне, предел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ограничение на скоростта
  • възрастово ограничение
  • без ограничения
ограничение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник