затвор
[zaˈtvɔr]
затвор значение:
1. (право) Специализирано учреждение за изтърпяване на наказание 'лишаване от свобода' от осъдени лица.
2. (техника) Механизъм в огнестрелно оръжие, който затваря цевта откъм задната ѝ част при изстрел.
3. (фотография) Устройство във фотоапарата, което се отваря за определено време, за да пропусне светлина към светлочувствителния материал или сензор.
- Ударение
- затвòр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-твор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- затвори
Примери за използване на затвор
(право)
- Осъдиха го на пет години затвор.
- Централният софийски затвор е построен в началото на миналия век.
(техника)
- Войникът почисти затвора на автомата.
(фотография)
- Скоростта на затвора определя колко светлина ще попадне върху матрицата.
Антоними на затвор
Как се пише затвор
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:затворъ
Произлиза от глагола 'затварям'. В старобългарския език коренът има значение на място за заключване или преграда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доживотен затвор
- строг затвор
- влизам в затвора
- скорост на затвора