Енциклопения на българския език

пищя

[piʃˈtʲa]

пищя значение:

1. (пряко) Издавам силен, висок и пронизителен вик (за хора или животни).
2. (техническо) Издавам остър, свистящ звук (за предмети, инструменти, машини).
Ударение
пищя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пи-щя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пищя

(пряко)
  • Детето пищеше от страх.
  • Чайките пищяха над вълните.
(техническо)
  • Вятърът пищеше в комина.
  • Спирачките на колата пищяха ужасно.

Синоними на пищя

Антоними на пищя

Как се пише пищя

Грешни изписвания: пещя, пйщя
Пише се с и в корена. Спрежението е второ, окончание в 1 л. ед.ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пищѣти
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ висок, пронизителен звук. Сравним с литовското 'pyškėti' и латинското 'pipiare'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пищя от болка
  • пищя от ужас
  • гумите пищят
Фразеологизми:
  • душата ми пищи

Популярни търсения и запитвания за пищя

пищя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник