съскам
[ˈsɤskɐm]
съскам значение:
1. (зоология) Издавам характерен остър, свистящ звук (за змии, гъски и др.) при заплаха или раздразнение.
2. (физика) Издавам звук, подобен на 'с-с-с', при изпускане на пара, газ или при пържене.
3. (преносно) Говоря злобно, тихо и рязко, обикновено през зъби, изразявайки ненавист или гняв.
- Ударение
- съ̀скам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- със-кам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на съскам
(зоология)
- Змията се сви на кълбо и започна да съска застрашително.
- Гъсокът протегна шия и засъска срещу кучето.
(физика)
- Маслото в тигана започна да съска.
- От пробитата гума съскаше въздух.
(преносно)
- „Махай се оттук!“ – съскаше тя от ярост.
- Не ми съскай, а говори нормално!
Как се пише съскам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съсати
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука „с-с-с“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съскам от злоба
- съскам през зъби