Енциклопения на българския език

пищялка

[piʃˈtʲaɫkɐ]

пищялка значение:

1. (анатомия) Дългата кост на подбедрицата (тибия).
2. (музика) Вид народен дървен духов инструмент или детска играчка, която издава писклив звук.
Ударение
пищя̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пи-щял-ка
Род
женски
Мн. число
пищялки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пищялка

(анатомия)
  • Футболистът получи силен удар в пищялката.
  • Корите предпазват пищялките от травми.
(музика)
  • Детето надуваше своята пищялка и тичаше из двора.
  • Гайдарят настрои пищялката (гайдуницата) преди да засвири.

Синоними на пищялка

Как се пише пищялка

Грешни изписвания: пещялка, пиштялка, пйщялка
Пише се с 'щ', което обозначава звукосъчетанието 'шт'. Променливо 'я' – в мн.ч. се запазва (пищялки), защото е пред 'л' и съгласна, но не е под ударение в корена, но тук правилото за променливо я не води до промяна в 'е' в книжовния език за тази конкретна дума.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пищя
Производна от глагола 'пищя' (издавам тънък, пронизителен звук) + умалителна/предметна наставка '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кора за пищялка
  • дървена пищялка
пищялка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник