дудук
[duˈduk]
дудук значение:
1. (музика) Народен дървен духов музикален инструмент под формата на тръба с отвори за пръстите и мундщук.
2. (преносно) Глупав, некадърен или ограничен човек (често използвано като обида).
- Ударение
- дуду̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-дук
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дудуци
Примери за използване на дудук
(музика)
- Овчарят извади своя дудук и засвири тъжна мелодия.
- Звукът на дудука е мек и приятен.
(преносно)
- Не го слушай този дудук, той нищо не разбира от коли.
Антоними на дудук
Как се пише дудук
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:düdük
Директна заемка от турски език (düdük), означаваща 'свирка' или 'флейта'. Думата има ономатопеичен (звукоподражателен) произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свиря на дудук
- дървен дудук
Фразеологизми:
- послушен като дудук