кавал
[kɐˈvaɫ]
кавал значение:
1. (Музика) Народен дървен духов инструмент под формата на дълга тръба с отвори за пръстите, отворен в двата края.
2. (Анатомия) Дългата кост на подбедрицата (тибия) или на предмишницата.
3. (Пряко) Цевта на пушка (остаряло и диалектно).
4. (Жаргон) Глупав, наивен или неадекватен човек (обидно).
- Ударение
- кава̀л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-вал
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кавали
Примери за използване на кавал
(Музика)
- Овчарят свиреше тъжна мелодия на своя кавал.
- Теодосий Спасов е световноизвестен виртуоз на кавал.
(Анатомия)
- При падането футболистът счупи левия си кавал.
(Пряко)
- Пушка с дълъг кавал.
(Жаргон)
- Не го слушай тоя кавал, само глупости говори.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:kaval
Заета от турски език, вероятно с арабски произход (*qawwal* – 'говорещ', 'бъбрив' или свързано с формата на тръба).
Употреба
Чести словосъчетания:
- меден кавал
- свиря на кавал
Фразеологизми:
- на един кавал свирят