сверка
[ˈsvɛrkɐ]
- Ударение
- свѐрка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свер-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- сверки
Как се пише сверка
Няма специфични особености, пише се както се изговаря.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сверявам
Отглаголно съществително от 'сверявам', което произлиза от корена 'вяра'/'верен' (истински, точен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сверка на часовници
- сверка на данни
Фразеологизми:
- правя си сверка на часовника